ВКС легализира паралелния внос.

На свое заседание на 15.06.2009г. Общото събрание на търговската колегия на ВКС прие Тълкувателно решение №1 от 2008г., с което даде отговор на широко обсъждания въпрос „Представлява ли паралелният внос на стоки нарушение на правата върху търговска марка".

Делото беше образувано през 2008г. по искане на председателя на ВКС поради съществуващата противоречива практика по въпроса за паралелния внос както в актовете на Софийски Градски Съд и Софийски Апелативен съд, така и в решенията на самия ВКС.

В мотивите си съдът е отбелязал противоречивите тълкувания на нормата на чл.73, ал.1 във вр. чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО и е направил опит да изтълкува въпроса за нарушението при паралелен внос, осъществяван от трето лице, при отчитане на защитата на правото върху марка като гаранция за оригинален произход на дадена стока от една страна и правото на свободна търговия в рамките на ЕС и забраната за ограничаване на конкуренцията от друга, като се съобразят и действащите норми на Европейското законодателство.

Макар и доста неясни, мотивите на решението показват, че според съда, исковата защита на нарушеното право върху марка предвидена в чл.75 и чл.76 от ЗМГО се отнася само до правомощието на маркопритежателя по чл.13, ал.1 от ЗМГО да забрани използването в търговската дейност от страна на трето лице, без негово съгласие, на знак идентичен или сходен на регистрираната му марка. Останалите правомощия на маркопритежателя визирани в чл.13, ал.1 от ЗМГО са посочени като предмет на регламентация от общото гражданско и търговското право. Предвиденото в чл.15 от ЗМГО изчерпване на правата върху марка също е прието за ирелевантно по отношение на нарушението по чл.73, ал.1 във вр. чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО. Според ВКС маркопритежателят следва да използва институтите на договорното право, за да реализира правата си срещу трети лица, извършващи търговска дейност със стоки, чиито права не са изчерпани, доколкото в такъв случай би било накърнено правомощието за разпореждане с марката.

Тези противоречиви съображения са дали основание на ВКС да заключи, че

"Осъществяваният без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл.73, ал.1 във вр. с чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО."

Решението е подписано с три особени мнения, включително и от самия председател на Търговската колегия - съдия Марио Бобатинов. И в трите особени мнения се акцентира сериозно върху недопустимостта да се изолират от защита по специалния закон останалите правомощия на притежателя на марката, както и в очевидната връзка между изчерпването на правата по чл.15 от ЗМГО и нарушението по чл.73, ал.1. Явно обаче тези сериозни аргументи не са били достатъчни да убедят останалите върховни съдии.
Така България създава тревожен прецедент по отношение прилагането на общностното право в областта на интелектуалната собственост. Интересно какви ще бъдат реакциите на останалите държави от Европейския съюз и какви предизвикателства ще постави това решение пред защитата на интелектуалната собственост както в България, така и в Общността.

Васил Павлов,
Адвокат
Представител по индустриална собственост
Европейски представител по марки и дизайн

Снимка от walknboston