Понятието „недобросъвестност при заявяване на търговска марка” по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО включва знание за факта, че друг правен субект е използвал в търговската си дейност идентичен или сходен знак, чрез който се е утвърдил на пазара.

С влязло в сила решение на Софийски апелативен съд е отменено решение на Софийски градски съд, с което последният е отхвърлил два съединени иска на международна козметична компания, предявени на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО.
В обжалваното първоинстанционно решение е прието, че недобросъвестност при заявяване на търговска марка ще е налице, ако към датата на заявяване за регистрация на процесните марки ответникът е знаел, че те се ползват със закрила на конкретни територии като обекти на интелектуална собственост с титуляр ищеца, т.е. че те са обект на изключителни права. Съдът счита за недоказано знанието на ответника относно факта, че ищецът е титуляр на изключителни права на индустриална собственост върху процесните марки, а го е разглеждал само като производител на козметичните продукти, поради което субективният елемент от фактическия състав на недобросъвестността не се е осъществил.
Въззивният съд не споделя това становище и изрично посочва, че за наличието на недобросъвестност не е необходимо ответника да е знаел, че марките са обект на изключителни права, а е достатъчно единствено знанието на факта, че друг правен субект е използвал в търговската си дейност идентичен или сходен знак, чрез който се е утвърдил на пазара и е установил трайни търговски взаимоотношения с определени клиенти. Като добър професионалист ответникът е съзнавал или е трябвало да знае, че всяка търговска марка подлежи на правна закрила, че съществува правен режим, който регулира и защитава правата върху интелектуалната собственост и същата не може да бъде употребявана произволно.

Снимка от s_falkow